Не за личните ви баби, а за онези които всеки ден срещате – на улицата, в парка, в магазина…
ТЕ са навсякъде! БАБИТЕ – не просто бабите, а всичко знаещите, отгледали хиляди свои, съседски и срещнати на улицата деца. Как минава един обикновен ден на майка, срещнала ГИ някъде.
Тръгваш на разходка след тежка нощ – полужива се приготвяш един час – вземаш покъщнината със себе си, защото ами ако завали, ами ако закъснеем, ами топло, студено, ако повърне, ако се полее..
Тръгваш – срещаш съседката. В началото не се дразниш на запитванията „ Момиче ли е?“ (ако е в синя количка, облечено със сини дрехи, синя шапка и т.н) или „Момче ли е? (ако е с розова рокля, буйки и огромна панделка), но след 5-тия път вече все ти се струва, че е ясно. Тя ти обяснява набързо как навън е или сибирски студ или адска жега, а ти съответно въобще не си се съобразила с това, нали не си проверила какво ще е времето по часове в интернет.
На улицата 2-3 в комплект, „ Ооо така изобщо не му е удобно, изправи го, виж иска да стане“ – (а детето е на 3 месеца ) или „ О бабиното, къде те води мама в тая жега или този студ, или този вятър..или в това положение на луната?! „
Някак си се добираш до единствената свободна пейка в парка и сядаш. Мислиш, че ще си почиваш, но разбира се минаващите баби не пропускат да попитат: момче ли е, момиче ли е… и на тях им трябва компания ама другите баби не са вариант. Ако не са те, ще дойде някоя друга досадна мама… но за тях по-нататък.
Ходиш в магазина и събираш всичко възможно + чувал памперси, защото няма да купуваш всеки ден я! И така натоварен си тръгваш, но разбира се точно тогава малчугана решава, че не иска да стои вече в количката. Налага се да го носиш и да я буташ празна, а ако е малка носиш и памперсите и бебето и ако има как и нея ще вземеш под ръка. Разбира се срещите с баби от всезнаещия вид не спират: „Така е като го научиш на ръце и го глезиш…“
Или обратното: решаваш, че ще го оставиш да си помрънка следва – „Вземете го това дете, гушнете го, успокойте го… ее ама това днешните майки…“
Всичко което можеш да направиш е да се усмихнеш. Не обръщай внимание на укорите и глупавите въпроси. Всеки се радва на децата по свой ненормален начин!
Ако поне веднъж си се ядосвала или искрено си се забавлявала на странните въпроси и забележки при срещи от вида, сподели своя опит в коментар J